Постинг
24.03.2011 12:36 -
Любов и разстояния
Едва ли има човек, който на днешно време да не му се е случвало да има връзка от разстояние. Дали защото двамата са се намерили в интернет и там основно се развива връзката или защото по различни обстоятелства, най-вече икономически или свързани с образование някоя мъжът или жената заминава някъде надалеч и двамата се опитват да поддържат любовта си от отново основно чрез интернет и по телефона.
Май започнах по-философски, отколкото ми се искаше този разказ, което не ми е най-привично, но историята, която искам да споделя ми навява такива мисли. Става въпрос за моята връзка от разстояние и за любовта и разстоянията... То всъшност са две истории, които не зная защо в моето съзнание винаги са една. Може би защото едната се случи, докато вървеше другата или не зная, а и да не продължавам с тези разсъждения, че съвсем ще се отнеса.
Беше лято, една година след като моята голяма любов реши да си опита късмета и замина в чужбина. Какво ти толкова, един континент и един океан разстояние. Естествено, подкрепих го, в страната на неограничените възможности възможностите са много повече както и да го погледнем. Бях студентка последен курс и тази година беше моята най-сериозна от обучението ми. Някой друг път ще разказвам за други случки, свързани със студентството, но точно тази последна година бях типичен пример за примерен и редовен студент. Чак някои приятели и приятелки не можеха да ме познаят и постоянно ме бъзикаха.
Не че нямаше купони, пътувания, дискотеки и всякакви други възможности за забавления. Там си бяха, но странно за темперамента ми сякаш бях загубила ищах за тях. Не съм от най-сантименталните и не искам да звучи като някакво самосъжаление, но деня ми минаваше основно в ритъма университет, работа, комп. За тези месеци опознах в пълна степен общуването през интернет във всичките му форми, научих се да се справям и с часовата разлика.
Според настроението при всяка възможност сядах с лаптопа в леглото и или дълго и продължително си чатехме, или си говорехме през скайпа, понякога си пускахме камера друг път не. Странна романтика и странен романс. Живеех за тези разговори и те бяха центъра на моята вселена. Някой ще каже, че общуването по този начин е непълноценно, но аз от опит ще кажа, че като изключим чисто физическото присъствие, то може да бъде в пъти по-пълноценно от това, което е ежедневното. Зависи от хората и от настроението... А ние настроение имахме в предостатъчност.
Естествено ще питате за секса, е не е като с мъжа в леглото при теб, но пък кога иначе ще разберете каква тръпка е да се възбуждаш само от гласа и от думите на този, с когото го правиш, или пък как да го възбудиш и да го накараш да се почувства неземно с помощта на малката камерка на лаптопа. Като се замисля, това беше времето, в което най-често ходех до секс-шоповете, за да взема някоя друга играчка или пък дрешка или аксесоар, за да разнообразя допълнително неговите възприятия и възможностите и начините, по които си доставям удоволствие пред погледа му. Не беше съвсем истинско, но беше всичко, което можехме да имаме с оглед на обстоятелствата..., ами я си помислете ако ги нямаше телефоните, скайп, уеб камерите и трябваше да чакаме за едно писмо по 4-5 месеца. Да живеят модерният свят и технологиите. А и пак казвам, правенето на секс по този начин си има свое очарование, ако не ми вярвате – пратете партньора си в хола с единия комп и се изтегнете на леглото с другия, след което си пуснете камерите. Гарантирам ви, че след половин час такава игра нощта ще ви се стори много кратка, а той ще влезе с вратата, от нетърпение да продължи на живо....
Така си вървеше времето, когато настъпи следващото лято и три от моите приятелки започнаха да ме увещават да ходим на море. Не им трябваше много време да ме убедят, но като знаех как обичат да си „поживяват“ и каква е моята настройка не бях много ентусиазирана. Така и стана, за пет дни успяха да ме заведат във всяка дискотека и заведение в в курорта. Отблъснах десетки оферти на „готини гаджета“, които идваха в комплект с мъжете, които те сваляха или пък правеха соло акции, но аз обичам морето и настроението, което носи, така че не им се сърдех. Гледах ги и им се радвах и ги слушах как обсъждат поредната свалка или мъж, който им е направил впечатление. Сетих се, нали ви казах, този спомен ме кара да се чувствам философски настроена, та сетих за някакава книга дето бях чела някъде и лафа, че жените отиват сами на море, за да вземат, освен дозата слънчеви лъчи и другата доза, от флирт, свобода, неангажиращи връзки и зареждащи традиционната връзка изневери. С моите момичета беше така, чак в един момент се притесних, защото така хищно се хвърлиха в осъществяването на тази цел, че започнах да губя връзката, коя с кой, кога и къде, но важното беше, че те се забавляваха, а аз си почивах и се наслаждавах на хубавото море и веселата им компания.
Видях го на петия ден. Всъшност не го видях, те ми го показаха. Чух ги да се кикотят и да го обсъждат, като ми го сочат, дори малко невъзпитано след някой и друг алкохолен коктейл по време на обяда. Недостъпният, така му викаха, щот две от тях се пробвали да го заговорят вече, пък той не им обърнал внимание, а третата се провалила тази сутрин на закуска. Вдигнах поглед заинтригувано, все пак „мацките“ си ги биваше, а и мъжете трудно им устояваха. Беше седнал в ресторанта сам на маса и четеше нещо на компютъра си. Мъж над 30 години с волево лице и уверени движения. Тази увереност ми направи най-силно впечатление, е и загорялото лице и както и добре оформените мускулести ръце, но това е друго....Не зная защо, но докато го гледах и той вдигна поглед и ме погледна. Цветът на сезона е синьо! Толкова сини бяха очите му, които първо сякаш разсейно срещнаха моя поглед, а после се застояха по съсредоточено върху скромната ми персона.
Чувах, че приятелките ми говорят нещо за басове, коя ще го свали и други подобни, но някак го бях изключила като фоноф шум този разговор. Бях заинтригувана и впечатлена. Нямах си на идея дали и какво ще стане, нито намерения да правя нещо активно в тази посока, но то дори и мисленето може да бъде приятно. Усмихнах се съвсем лекичко и ми беше отвърнато също така дискретно. Малко по-късно с приятелките се засилихме към плажа и скоро забравих за мъжа.
Явно той не.
Ден първи – заговори ме, когато си взимах ключа от рецепцията, засякохме се в асансьора (асансьорите са „опасно“ място за жена, когато е в компанията на хубав, мъжествен, ухаещ невероятно, висок и с безкрайно сини очи мъж), сигурно го знаеше, „засекохме“ се още два пъти там, помогна ми, въпреки възраженията, когато се опитвах да балансирам между, чанта, очила, шапка, плодове и други джунджурии на връщане от плажа и естествено изтървах всичко...
Ден втори – уж случайно се появи на басейна и седна близо до мен и уж случайно четеше книга на същия автор, който четях и аз и уж случайно се заговорихме за него и други интересни теми. Няма нищо по сексапилно от умен мъж, който знае как да използва ума си, а ако е висок, добре сложен, с решително лице, хубави ръце, ухае прекрасно и има тооолкова сини очи... май взех да се повтарям, но!
Ден трети – от къде знаеше кое е любимото ми цвете и как то се беше озовало на леглото ми, когато се прибрах от плаж, придружено със старомодно написана на ръка бележка с покана да се видим на кафе. Пихме кафе.... вечеряхме... чух приятелките да говорят нещо за това „че нямам грешка“ и че някоя „спечелила баса“.
Ден четвърти – разхождахме се на изгрев слънце на място, което не знаех, че съществува, а четири пъти съм била на море в този курорт, красиво място, красив изгрев, говорихме си, тичахме, пръскахме се с вода, разхождахме се хванати за ръце... Вечерта бях с него на пиано-бар, свеж полъх след диско, хаус или откровено чалга ритмите на дискотеките, в които замръквахме, певецът пееше за мен, свещи, вино.... Целуна ме! Целунах го! Целувахме се! Изпрати ме до стаята на хотела, целуна ме пак и ми пожела лека нощ. Попитах няма ли да влезе, целуна ме по вратлето и ме погали, след което ми каза, че искал аз да го пожелая и да дойда при него не под влиянието на романтиката и виното, а защото наистина го искам. Каза ми, че съм неустоима. Ядосах се и му затворих вратата след едно „-Има да почакаш!“.
Ден пети – оставаха още четири дни и три нощи до заминаването ни. Не зная как краката ми ме заведоха пред неговата стая още сутринта и не помня как точно устните му се намериха между моите крака, и не само... Показа ми, че съм неустоима, а и никога не подценявайте сутрешната ерекция на мъжа. И секса с мъжа! Вибраторът може да ти достави 1000 оргазми, но нито един оргазъм от вибратор не може да се сравни с изживяването да правиш секс с мъж, който желаеш, който те желае и който знае какво и как да прави. А този знаеше. Трудно мога да вържа ритъма на следващите дни. Май чат пат излизахме от стаята му и един два пъти се видях с приятелките. Всичко друго беше Негово величество невероятният секс.
Ден последен – сутринта правихме секс, вложих цялото си въображение и познания, исках да му оставя незабравим спомен. Малко преди 12 отново го възбудих и въпреки желанието ми преднамерено жестоко го оставих така – да ме запомни с това, му казах. Не възрази, усмихна ми се. Каза ми нещо мило, че нямало как да ме забрави, защото жени като мен рядко се срещат и че завижда на Мъжа в живота ми. Колко е лесно да ни замотаят главите, нали! Стига да намерят верните думи и това в добавка на мъжествения израз, хубавите ръце, високия ръст, интелегентността, ония безкрайно сини очи и тази уста, пръсти и мъжественост, с която толкова добре можеше да доставя наслада... Май взех да се повтарям много, но пък се повтарям с натрупване.
Занесе багажа ми до колата, прегърна ме, притисна ме към себе си и ме целуна, не беше трудно да усетя възбудата му през тънкия плат на роклята ми и неговите къси панталонки. Усмихна ми се и ме погледна с онези безкрайно сини очи, след което ми каза – Винаги ще те помня така и ще е така като си спомня, притисна ме много силно.... За една бройка не го заведох нанякъде... Девойките ни зяпаха и се подхилваха, а после ме скъсаха от въпроси. Май им отговорих... на някои. В един момент се замислих над странния парадокс – докато си беше тук приятелия ми съм правила секс с други мъже далеч по-често от както го нямаше. Парадокс наистина!
Лятото и морето, хубяво нещо са те. Не зная защо точно тези си ги спомням с особена носталгия и тъга. Няколко месеца по-късно приятеля ми се върна за малко. Срещнах го полудяла от радост, не можехме да се наситим един на друг, радвах му се много затова, че е успял и че си е намерил сигурна и добре платена работа. Радвах се и на това как материализира по-интересните ни разговори в нета. И точно тогава, не зная защо, точно когато чертаехме планове за това как и аз ще ида с него и как ще направим семейство и ще живеем живота си там. Защо ли ми попадна този вестник, а после го видях и в новините. Снимка на онзи същия, синеокия, мъжествения, умния, дето знаеше какво и как да прави и го оставих с такъв невероятен спомен. Убит! И онези странни за мен думи, че вероятно бил замесен в това и онова, бил от криминалния контингент и т.н. Не знаех, че е от тези, не беше от известните и не приличаше, въпреки че тогава се усетих, че онези мъже дето киснеха посотянно в лобито и ресторанта на хотела и можех да видя някой от тях навсякъде където ходехме явно са били охрана.
Тъпа работа – имала съм своя романс с герой от „Кръстника“ и да не резбера. Опитах се да го приема от по-леката страна, всъшност извън хубавия секс и хубавата свалка не изпитвах никакви емоционални чувства към него. Не че не го харесвах и не ми беше хубаво в компанията му, имам предвид онези неща – романтика, любов и т.н. Стана ми кофти. Не зная защо нещо в мен се преобърна.
Затова мисля, че ги разказвам тези две истории заедно, въпреки че нямат връзка. Приятелят ми така и не разбра защо и къде отиде ентусиазма ми, и аз самата не разбрах, но си отиде. Не отидох с него, не се оженихме, разделихме се... Нямам още отговор защо, беше тъжна раздяла и тъп край на една хубава любов. Та затова ми беше думата – за любовта и разстоянията, които понякога не се измерват само с километри!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
